Синтезът на полиуретанови лепила се основава на уникалните химични свойства на изоцианатите. Изоцианатът е съединение, съдържащо изоцианатна група (-NCO) в молекулата. Тази група има силно ненаситена структура на връзката с припокриващи се двойни връзки и може да реагира с различни съединения, съдържащи активен водород. В областта на полиуретановите лепила се използват главно изоцианати, съдържащи 2 или повече характерни групи -NCO. Според това дали продуктът пожълтява на светлина, полиуретановите лепила се разделят на общи изоцианатни полиуретанови лепила и устойчиви на пожълтяване изоцианатни полиуретанови лепила.
Изоцианатите с общо предназначение, т.е. ароматните изоцианати, в момента са най-широко използваните изоцианати в полиуретановата промишленост. Метиленовата група, свързана с бензеновия пръстен в структурата, лесно се окислява, образувайки хинонови хромофори, което води до пожълтяване на материала. Често използваните изоцианати с общо предназначение включват TDI, MDI и полиметил полифенил изоцианат (PAPI). TDI е течен при стайна температура и лесен за използване. Това е първият изоцианат, използван в полиуретановата промишленост.
За да се подобри пожълтяването на полиуретановите материали, причинени от универсални изоцианати, в допълнение към използването на свързани добавки, трябва да се избягва генерирането на хромофори с конюгирана с бензолен пръстен хинонова структура. Поради тази причина изследователите са разработили много устойчиви на пожълтяване изоцианати: като ксилилен диизоцианат (XDI), хексаметилен диизоцианат (HDI), изофорон изоцианат (IPDI) и т.н.
